петък, 3 юни 2016 г.

Образованието и информираността са решаващи за опазването на водите


Просветеността и информираността на гражданите са изключително важни за опазване на околната среда като цяло. До този извод достигнаха участниците в дискусионния форум на тема „Устойчиво екологично управление на водните ресурси в басейна на река Тунджа в област Ямбол“, който се проведе в Ямбол по повод Международния ден на околната среда. Инициативата е част от дейностите на Читалище „Умение-2003“ по проект „Здраве от извора“, който се реализира от Читалище „Умение-2003“ по програма „Съгради промяна“ на фондация „ЕкоОбщност“ с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.



„Чрез този проект успяхме да създадем Младежка застъпническа мрежа по опазване на околната среда с 19 училища от 13 административни области в страната. – обясни координаторът на проект „Здраве от извора“ Дияна Бончева - До този момент работихме основно с децата, защото нашите доброволци бяха категорични, че най-добър ефект ще бъде постигнат, ако чрез методите на неформалното образование към целите за опазването на водните ресурси бъдат привлечени първо техните връстници, които пък от своя страна да въздействат върху своите родители, баби и дядовци. Проведохме и редица информационни кампании сред гражданите по различни поводи. Факт е, че реките и езерата в област Ямбол са в опасност – голяма част от тях са пресъхващи или силно замърсени и това го потвърждават проучванията на Басейнова дирекция-Пловдив, на Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите – Стара Загора, на Министерството на земеделието. Факт е също, че няма как да прочистим реките и езерата за месец или година, дори за две. В този процес трябва да се ангажираме всички -  представители на държавни и общински институции, на екологични, бизнес- и браншови НПО, земеделски производители и животновъди, рибари, любители на водния туризъм, собственици на промишлени предприятия...“.
Работата на държавните институции всъщност е да контролират. Регионална здравна инспекция периодично извършва проби на откритите чешми в населените места, резултатите от които се публикуват ежемесечно на Интернет-страницата на инспекцията. Извършват се и проби на на водата за питейно-битово водоснабдяване, подавана от „ВиК“, каза Таня Ружева, началник отдел „Държавен здравен контрол“ към РЗИ. Основният проблем на местните водоизточници е превишението на нитрати, причина за което е основно торенето.
От Басейнова дирекция-Източнобеломорски район са предвидили като мярка срещу това задължителна регистрация на всички земеделски производители и при тях. Това обаче съвсем не е достатъчно, категорични са главният секретар на Областна дирекция „Земеделие“ Евгения Динева и екологът на община Тунджа Светозар Грозев. И сега земеделските производители са задължени по закон да съгласуват планове за наторяване, но не го правят, мотивираха се двамата експерти. Сред проблемите, които посочи г-жа Динева, е, че няма достатъчно контролни органи. В Ямбол контролиращите по растителна защита са един или двама. В цялата РИОСВ-Стара Загора отговорните за контрола на водите са само двама. А за да се постигне реален ефект проверката трябва да се извършва не само по планове и документи, а по действителни проби на място, категорична е Евгения Динева.
Проблемът с нитратите, който е най-сериозен не само в област Ямбол, а и в цялата страна, трудно би могъл да се реши, ако самите земеделски производители не осъзнаят вредите, които нанасят на почвата и водите, като използват азотни торове и пестициди. Същото се отнася и за собствениците на фирми, които изливат отпадъчните си води в реките. Еколозите споделиха случаи, когато след сигнали за умряла риба в Тунджа или Мочурица са констатирали, че замърсителят е от сливенско или бургаско.     
Проблемът с животинската тор от големите ферми донякъде е започнал да се решава с изградените инсталации за биогаз, сподели още екологът на община Тунджа Светозар Грозев. Но е проблем, че няма нормативна уредба за биологичните пречиствателни станции, които първо не са толкова скъпи и са изключително подходящи за малък тип населени места. Проблем е и че се забавя нормативната уредба по отношение на санитарно-охранителните зони, заяви Таня Ружева от РЗИ-Ямбол. Проблем е също, че обучаваме децата на разделно събиране на отпадъци, но реално не могат да го приложат на практика поради липса на контейнери.
Образованието на гражданите по опазването на околната среда трябва да залегне по-подробно в учебните програми, категорични бяха участниците във форума. И в тази връзка като добри практики бяха коментирани два проекта на общините Тунджа и Болярово за опазване на реките и биоразнообразието.
До 2013 г. коритото на река Поповска в рамките на град Болярово беше обрасло с растителност, сега всечко е прочистено, оформени са бреговете, залесени са 2250 фиданки. И независимо, че финансирането по проекта е приключило през март 2014 г., община Болярово продължава и до днес да отделя средства от бюджета си за поддръжка на района, както и да търси финансиране за подобни дейности в други райони на общината, обясни екологът Теодора Петкова.
Чрез проекта „Изграждане на биокоридори и въстановяване на местообитания от Директивата за местообитанията на ЕС на територията на община Тунджа“ пък са залесени 60 447 броя фиданки от ракита, трошлива върба, топола, полски бряст, полски ясен, дъб, глог, кучешки дрян, зърнастец, птиче грозде, смилакс и горска лоза в 44 имота в землищата на селата Межда, Скалица, Меден кладенец, Овчи кладенец, Генерал Тошево, Крумово, Видинци и  Миладиновци. В язовир Скалица са монтирани две изкуствени платформи и оформени три изкуствени пясъчни коси  за гнездене на водолюбиви птици. Изградена е вишка  за наблюдение на птици. Проучени и картирани са популациите на защитените видове стрибърниева ведрица, елвезиево кокиче и ямболския мразовец. Наред с това са предприети мерки за опазване на единственото на Балканите местообитание на блестящо лале в село Симеоново. Открити са и нови растителни видове, като дяволският орех в язовира на Скалица. И това, освен от експерти, е извършвано и от ученици от Дражево, Скалица и Роза, разясни екологът на община Тунджа Светозар Грозев. Чрез този проект децата са имали възможност не само да участват в теренни проучвания и да монтират къщички и хранилки по дърветата, но и да се научат как се опръстеняват птици, как се документират установените местообитания и видове.

Отново с цел образование и информираност на деца, млади хора и техни родители по проблемите за опазване на водите, Читалище „Умение-2003“ ще организира Рибен празник на 3 юли край язовир Малко Шарково. Ще има състезание по риболов, но, който иска да се включи в него, ще трябва сам да си изработи въдица от намерена край язовира пръчка и предоставени от организаторите корда и кукички. Забавление, но най-вече учене за природата чрез методите на неформалното образование, целят и планираните турнир по чилик, блинд-арт игри, еко-арт работилници. Същото се отнася и за кулинарния тиймбилдинг, който ще се модерира от клуб „Благотворна готварница“. С този празник приключват дейностите по проект „Здраве от извора“, който се реализира по програма „Съгради промяна“ с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”, предоставена чрез фондация „ЕкоОбщност”. А това, че инициативата срещна изключително добра подкрепа, не само от ученици и НПО от цялата страна, а и от бизнеса е доказателство и направеното дарение от фирма „Язаки – България“ в размер на 800 лв. за осигуряване на озвучаване и транспорт за участниците в празника до язовир Малко Шарково и обратно.



Настоящата публикация е изготвена по програма „Съгради промяна“ с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”, предоставена чрез фондация „ЕкоОбщност”. Изразените тук становища са на Читалище „Умение-2003“ - Ямбол и не отразяват непременно мнението на подкрепящите организации.

Пълния албум от форума ще намерите тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар