За проекта

„Сбиле ми са се посбиле три реки, три драги сестри, Арда и още Марица, и Тунджа сестра най-малка...“ се пее в стара народна песен. Спорът между сестрите бил коя от тях е най-бързата. Тунджа надхитрила другите две, което предизвикало Марица да я прокълне: „да даде Господ на Тунджа да върви и да клокоти, горите да си събаря, горите и планините, и стогодишни дървета, селата да си облива селата да си разплаква, и най-подире да върви“. Господ бил близо, та слушал и сбъднал проклятието, разказва още песента. И в действителност – Тунджа може да е най-бързата, но спира в турския град Одрин, където се събира с Арда и Марица. Историята помни редица наводнения на селища от водите на Тунджа. Това е причината, например, коритото й да се коригира с нов ръкав в чертите на град Ямбол през 30-те години на 20 век. През периода 1985-1987 г. по разпореждане на тогавашния кмет всички предприятия в града насочват работниците и строителни материали за мащабен, но изключително безумен, проект – цялото корито е бетонирано под предлог „завършване на цялостната реконструкция и благоустрояване на реката и Градски парк“. 

Паркът всъщност е създаден в първите години на 19 век върху остров в реката и сега заема площ от 278 дка. Самият град Ямбол е изграден от двата бряга на Тунджа. Село Завой – първото село в област Ямбол, през което Тунджа минава, преди двадесетина години е било сред първенците в страната по производство на ориз, благодарение на мочурищата край Тунджа. Но днес, по данни на Басейнова дирекция – Източно Беломорски район, реката е в опасност, заради силно влошения си химичен и екологичен статус. 12 от общо 17 повърхностни водни тела на територията на БД Източнобеломорски район, които са определени в ПУРБ 2010-2015 като изключения по смисъла на Рамковата директива за водите, са на територията на област Ямбол.

Срокът за постигането на целите на Рамковата директива на водите за река Тунджа от село Завой до границата е отложен до 2027 г. А причините са: за водно тяло BG3TU570R021 - река Тунджа от вливане на р. Асеновска до вливане на река Симеоновска – необходимост от: изграждане на ПСОВ; в ъзстановяване на речните и крайречните местообитания; преодоляване на щетите от добив на инертни материали. Състоянието на останалите части от реката до границата – водни тела BG3TU500R016, BG3TU500R005 и BG3TU500R002 е в зависимост от вече споменатото водно тяло до река Симеоновска. За река Тунджа от вливане на река Мелнишка до границата е необходимо и проучване за установяване на замърсителите и време за ефект от мерките за селското стопанство.

До 2021 г. е отложен срокът за река Мочурица и притоците й (BG3TU600R022), заради необходимост от време за: изграждане на буферни зони; проучване на дифузни замърсители; подобряване на хидроморфоложките условия. До 2021 г. е отложен срокът и за реките Боадере (BG3TU500R019), Дереорман (BG3TU500R018), Дряновска (BG3TU500R015), Поповска до яз. Малко Шарково (BG3TU500R014). Причините: Необходимост от време за проучване на причините за замърсяване, а специално за Дереорман и от дейности за привеждане на животновъдните ферми в съответствие, констатирано е дифузно замърсяване от селско стопанство и градски отпадни води. До 2021 г. е отложен срокът и за язовирите Роза-3 (BG3TU200L010), Кирилово (BG3TU500L017), Малазмак (BG3TU500R009), тъй като трябва да се преодолеят щетите от интензивно рибовъдство.

Всъщност, това са целите, заложени на хартия в Плана за управление на басейна на река Тунджа 2010-2015 г. Отговорността за изпълнението им е прехвърлена на общините, ВиК, РИОСВ, БД, РУГ.

Определено без институциите (като към цитираните ние причисляваме за отговорни по опазването на повърхностните водни тела и Дирекция „Земеделие и гори“, агенция „Рибарство и аквакултури“, Регионална здравна инспекция, Агенцията по безопасност на храните, Областна администрация и новосъздадената Екополиция) няма как да се изпълнят мерките по засиления контрол върху замърсителите на реките, езерата и язовирите. Но ние сме убедени, че водеща тук е ролята на самите ползватели и замърсители на реките.         

Всички недоволстват и упрекват държавата, когато водата залее къщите и нивите им. Роптаят срещу качеството на водата, която им продава „ВиК“. Питейната вода в областта се осигурява от подземни води, но основните водоизточници са изградени в терасата на река Тунджа. При последните наводнения от река Тунджа и притоците й през зимата на 2015 г. от РЗИ-Ямбол официално предупредиха, че нормите на манган в питейната вода са четирикратно завишени и забраниха в социалните и детските заведения да се използва вода от чешмите за пиене и миене. Тоест – всички граждани са пряко засегнати от качеството на водите в реките и от опазването на биоразнообразието в тях.

Екологичната култура на местното население е основния виновник за състоянието на река Тунджа и нейните притоци, категорични са нашите млади еколози. Доброволците участваха в редица акции на Клуба по воден туризъм към ТД „Кабиле“ за почистване на отпадъците от коритото и дигата на река Тунджа в рамките на град Ямбол. Но е факт, че само седмица по-късно дигите и водата отново заприличват на сметище. Лодкарите винят за това най-вече рибарите. Но младежите са намирали какво ли не във водата – от износени обувки за цяло семейство в чанта, до бебешки памперси, които със сигурност не са на рибарите.   

Всеки се радва на реката, но  много хора не си дават сметка какви огромни дълготрайни вреди нанасят на природното богатство, с което разполагат, убедени са нашите доброволци. Оттук идва и предложението да се популяризира екологичното мислене у обикновените хора, да ценят и да пазят, това което имат.

Изхождайки от опита си, нашите доброволци са категорични, че най-добър ефект ще бъде постигнат, ако чрез методите на неформалното образование към целите за опазването на водните ресурси бъдат привлечени първо техните връстници, които пък от своя страна да въздействат върху своите родители, баби и дядовци. Смятаме, че това би могло да се постигне чрез предвидените атрактивни дейности в училищата, а в топлите месеци и на открито, където да привлечем различни възрастови групи.

Основните дейности са насочени към учениците, които ще бъдат включени в семинари и теренни проучвания около река Тунджа, нейни притоци и язовири, в конкурси за най-атрактивен снежен човек, постери за влажните зони, макети за прости енергийни решения за чиста природа и здраве, разказ, есе, рисунка, снимки на тема „Здраве от извора“.

Пак учениците ще бъдат главните актьори  във форум-театър, посветен на Деня на Земята, ще участват и в творчески работилници по рециклиране и екосъстезания на открито. 

Наред с това ще бъдат организирани поредица информационни кампании и широк дискусионен форум, на който ще бъдат поканени всички участници в процеса по опазване на водните ресурси - представители на държавни и общински институции, на екологични, бизнес- и браншови НПО, земеделски производители и животновъди, рибари, любители на водния туризъм, собственици на промишлени предприятия, като очакванията на инициаторите на инициативата са да привлекат поддръжници от различните граждански структури по отношение опазването водите в региона, с които да формират Застъпническа мрежа за опазването на водите в региона. Да бъдат споделени, както добри практики на държавния, общинския, неправителствения сектор и бизнеса по устойчивото управление на водните ресурси в ямболска област, така и чрез открит диалог представителите на институциите да бъдат запознати с предложенията на гражданския сектор за необходимите мерки за решаването на проблемите със замърсяването на реките и язовирите в област Ямбол.